кратка история на българският автомобилен дизайн

(1/1)

laik:



От сегашна гледна точка е трудно да повярваме, че в епохата на социализма за период от близо три десетилетия у нас съществува и функционира школа за професионален автомобилен дизайн. Нейните успехи обаче не успяват да станат достояние на широката публика, в резултат на което и днес много хора живеят с представата, че дизайна на българските мотоциклети, камиони, автобуси, селскостопански машини и даже трамваи е възникнал някак от само себе си. Имената на първите наши дизайнери дори и сега са известни само на ограничен кръг хора, което за съжаление важи и за най-изтъкнатите представители на професията, като инж.Петко Мишев (създател на голяма част от мотоциклетите “Балкан”, някои от най-известните модели на “Чавдар” и още много десетки проекти за леки, лекотоварни и специализирани автомобили), Стефан Вълев (проектирал серия от футуристични мини-автомобили в края на 60-те години), Емил Иванов (създал няколко проекта за модерни автобуси и микробуси) и много други.

В резултат от постановление на Министерския съвет от май 1963 г. е взето решение у нас да бъде създаден професионален център за промишлен дизайн (включително и автомобилен), по подобие на този който е открит в СССР през 1961 г. Месец по-късно в Художествената Академия е открита и катедра “Промишлени форми”, чиято основна цел е да подготвя бъдещите специалисти в тази област.
Началото е поставено от скромната група начинаещи родни дизайнери (предимно художници, скулптори и инженери), които на първо време разполагат с две малки помещения на бул.“Дондуков” срещу бившия Партиен дом. Така е сформиран първия екип на ЦПЕХП (Център по промишлена естетика и художествено проектиране), чиято бъдеща дейност не след дълго започва да играе решаваща роля за успеха в редица отрасли на леката и тежката промишленост и в частност на прохождащото родно автомобилостроене. Активанта дейност в тази насока продължава от 1965 до 1972 г., след което всички опити за създаване на изцяло български автомобили и микробуси са преустановени. В началото на 80-те години отново се наблюдава известно раздвижване в тази насока. Тогава са предложени няколко варианта за радикално модернизиране на автобусите “Чавдар” и техните разновидности.

1965
През 1965 г. голям проектантски колектив от инженери на автобусния завод “Чавдар” в Ботевград и Завода за монтаж на автомобили в Шумен, разработва проект на 7-метров автобус. Неговото външно оформление е възложено на колектив от ЦПЕХП (скулптор Дросос Андрицудис и инж.Димитър Донков), като за окончателното приемане на разработката е сформиран и експертен съвет към тогавашния Държавен комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП).
За съжаление до момента не са открити запазени рисунки или макети от този проект.

1966
По поръчка на БТРЛА (База за техническо развитие на леките автомобили), към завод “Балкан” Ловеч, в ЦПЕХП е изработен макет на лекотоварен фургон, базиран на агрегати от “Москвич” 408. Създатели на прототипа са инж. Петко Мишев и скулпторът Дросос Андрицудис.

1967
По поръчка на НИПКИДА (Научно-изследователски и поректо-конструкторски институт по двигатели и автомобили) е изработен макет на 7-метров междуградски автобус, проектиран и изработен от инж. Емил Иванов, скулпторите Йохан Веляотс и Илия Василев и професионалният дизайнер Огнян Шошев.

През втората половина на 60-те години автомобили се проектират и извън средите на ЦПЕХП. Такъв е случаят с атрактивният електромобил "Пионер-63", проектиран и изработен от инженерен колектив към НИПКИЕМ (Научно-изследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари). Действащият образец е показан на 23-я Международен мострен панаир в Пловдив през есента на същата година.

1968 -Прототипът “Хеброс” 1100
Особено интересен факт от кратката история на Булгаррено е, че в края на 1967 г., (само година след като е усвоен монтажа на Renault), специалисти от фирмата започват работа върху собствен прототип на модерен лек автомобил. Той е наречен “Хеброс” 1100 и е представен на 27-я технически панаир в Пловдив през септември  1968 г. Ефектната каросерия тип хечбек е била направена от стъклопласт и боядисана в син металик, а ходовата част и повечето от възлите са взети от Булгаррено 10. Двигателят на ефектния прототип е проектиран от Базата за техническо развитие при ДСО “Металхим” и изработен от машиностроителния завод в Казанлък. Петстепенната скоростна кутия и диференциала се намират в общ блок, а  максималната скорост на “Хеброс” 1100 достига 150 км/ч.
На предния десен калник е бил поставен надпис “Юбилей 25”, по повод предстоящия през следващата година четвъртвековен юбилей от 9 септември 1944 г. Прави впечатление, че част от външните детайли на каросерията са заети от различни автомобили, като например колелата и задните светлини, които са от Peugeot 204 комби или двете брони, които са от Fiat 124.
Било е запланувано през 1969 г. да започне серийното производство на “Хеброс” 1100, но за съжаление ликвидацията на Булгаррено осуетява тези амбициозни намерения....

1969 – Проектът за лек автомобил “Мото-купе”
В края на 1968 г. по поръчка на ДСО Автопром в ЦПЕХП започва разработването на малък семеен автомобил тип 2+2 с 350-кубиков двигател (от мотоциклет “Балкан” или Jawa), под кодовото название “Мото-купе”.
Това е една от малкото уникални възможности, демонстриращи забележителния, но не достатъчно експлоатиран потенциал на нашите стилисти. Автор на идейните проекти е художникът Стефан Вълев, който с предложените от него пет графики демонстрира изключително висока дизайнерска зрелост, неотстъпваща по нищо на тогавашното европейско ниво (илюстрацията към текста, представя един от вариантите на Вълев).
Разработката протича в четири етапа: К-1 – проучване и проектно задание, К-2 – идейни проекти с рисунки, макети и чертежи, К-3 – окончателен проект с макет и конструкторска документация и К-4 – направа на прототип и организиране на неговите изпитания. В края на 1968 г. е завършена серия от пет макета с автори Стефан Вълев, Стефан Начков, Илия Василев, Йохан Веляотс и Петко Мишев, а на последвалото заседание на дизайнерския съвет единодушно е приет варианта на инж.Мишев. Нещата напредват дотолкова, че започва да се обсъжда евентуалното подписване на договор между ДСО Автопром и ЦПЕХП за изработване на действащ прототип, но за всеобща изненада тогавашният зам. директор на центъра се противопоставя категорично на тази перспектива. Неговият аргумент е, че ЦПЕХП не бива да се превръща в прототипен център на ДСО Автопром. Така работата по “Мото-купе” е доведена едва до етап К-2, след което целият проект е преустановен.

1969
Йохан Веляотс, Стефан Начков, Петко Мишев и Стефан Ходжов проектират и изработват модерен действащ прототип на състезателен Карт с двигател от 75 куб.см.

1970
По поръчка на ЗЛА “Балкан”, Ловеч ЦПЕХП предлага два варианта на микробус, базиран на агрегати от “Москвич” 412. Първият е дело на инж. Емил Иванов, а вторият е създаден от инж. Петко Мишев.

1972
През 1972 г. по линия на ДСО Автопром, в НИПКИЕМ (Научно-изследователски и проекто-кострукторки институт за електро и мотокари) започва разработването на малък стъклопластов електромобил тип “2+2”. По този повод, една година по-рано ДКНТП (Държавен комитет за наука и технически прогрес) предлага, в някои от по-големите автомобилни предприятия на СИВ да бъдат командировани петима специалисти от България. Така двама души са изпратени в заводите на Skoda в Млада Болеслав, други двама заминават за ГАЗ , а Петко Мишев заминава за ГДР.

През същата година Петко Мишев завършва и предава за ползване на ДСО “Автопром” теоретичния труд “Прогноза за развитието на леките автомобили с двигател от 1500 куб. см. до 1980г.”. Поводът за написването му е, че през 1980 г. у нас е планирано да започне масовото производство на собствен модел лек автомобил с 1,5-литров мотор. Пак през 1972 г. Мишев предлага и няколко графични решения за малък електромобил тип 2+2, както и макет на високопроходим товарен автомобил за планинските райони. Скоро след това обаче, проекта за производството на семейния електромобил е спрян, с което професионалните опити за разработка на леки автомобили от страна на ЦПЕХП официално приключват ...

1980 – Новият “Чавдар”
През 1980 г. общината на град Атина организира конкурс, сред няколко изявени производители на автобуси в Европа за проектиране, изработване и доставка на 200 броя пътнически автобуси, които да сменят остарелия автопарк на града.
Въпреки силната конкуренция, именно българския проект, създаден от инж. Петко Мишев е предпочетен пред останалите чуждестранни кандидати. Цялата предварителна работа е приключена в срок и новият “Чавдар” е усвоен в серийно производство
През 1980 г. година Петко Мишев завършва и серия от проекти за нов дизайн на високопроходимия микробус “Чавдар” 5С. Направени са няколко действащи прототипа, с различно предназначение (включително и военен вариант), но липсата на средства (които по това време почти изцяло се поглъщат от масовото тиражиране на стария модел градски автобуси) не позволява реализирането на тяхното серийно производство.
През 1993 г. в Международния дизайн-център в западната част на Берлин е открита изложбата “30 години дизайн в България”. Тя е организирана от инж Петко Мишев и протича при огромен успех и изключителен интерес от страна на немската публика, която все още не може да свикне с мисълта, че у нас в продължение на три десетилетия съществува и функционира подобна професионална школа. Изложените експонати са увековечени и от документален филм, който въпреки предоставената възможност не е пуснат по нито една от българските телевизии, но за сметка на това е показан по някои немски канали.


макет на лекотоварен фургон, базиран на агрегати от “Москвич” 408 от 1966 г. - художник инж. Петко Мишев;

макет на 7-метров междуградски автобус от 1967 г., проектиран и изработен от инж. Емил Иванов, скулпторите Йохан Веляотс и Илия Василев и професионалният дизайнер Огнян Шошев;

рисунка на "Мотокупе" от 1969 г., предложена от Емил Иванов;

глинен макет на "Мотокупе" от 1969 г., изработен от инж. Петко Мишев;

микробус от 1970 г., с агрегати от “Москвич” 412, създаден от инж. Петко Мишев;

микробус от 1970 г., с агрегати от “Москвич” 412, създаден от Емил Иванов;

малък стъклопластов електромобил тип “2+2 от 1972 г., проектиран от инж. Петко Мишев;

макет на високопроходим товарен автомобил за планинските райони, проектиран от инж. Петко Мишев;

високопроходим прототип на "Чавдар" от 1980 г., проектиран от инж. Петко Мишев;

Тролейбус "Чавдар" от 1980 г., проектиран от инж. Петко Мишев;


снимките са предоставени от г-н Петко Мишев и сп."Промишлена естетика"

VASKO-Z:



Май спамя по темата, но България, когато е имала възможност по "Живково време" да прави заводи за автомобили, какви мислите ли са били само проектите им - все едно къща правиш, прави платна и стъкла. Единствено "Алпина" е по-объл и по-развит автомобил. Не знам от къде е копиран обаче.

laik:



Не е копиран - просто е бил лиценз.

FiatandFurious:



М-м-м имах удоволствието да разглеждам и да лазя :)  по автомобил "София" миналата година! Някъде съм забутал снимките, ако ги намеря - ше ги кача...Разбира се, беше в насипно състояние, но все пак - късче история и нещо необичайно за България...

laik:



Цитат на: FiatandFurious в октомври 15, 2009, 01:41:31

М-м-м имах удоволствието да разглеждам и да лазя :)  по автомобил "София" миналата година! Някъде съм забутал снимките, ако ги намеря - ше ги кача...Разбира се, беше в насипно състояние, но все пак - късче история и нещо необичайно за България...



Баце, в чест на твоите спомени веднага ти изпълняваме желанието -   http://osogovo-racing.net/forum/index.php?topic=740.0 . Малко останаха класиците във форума  peace

Навигация

[0] Списък на темите